Всяко идентификационно изследване предполага и изисква извършването на сравнителен анализ между части от един предмет или между два отделни предмета.
При съдебно-почерковата експертиза това са обектът на изследването/ръкописен текст или подпис/ и сравнителният материал. Последният трябва да е достатъчен по количество и това е по-лесно осъществимо при наказателните производства, защото съгласно чл. 150 от НПК, експертът има право да поиска от възложителя допълнителни сравнителни образци, ако прецени, че е необходимо. При граждански спорове и извънсъдебни /частни/ поръчки страните, които искат извършване на изследването трябва да представят сравнителни образци, които да отговарят на изискванията на експерта. По труден за решаване е въпросът с качеството, защото в практиката се срещат случаи, когато за сравнение се представят неадекватни почеркови материали, като например
- подпис, който не съдържа буквени знаци – с ръкописен текст от буквени знаци;
- ръкописен текст, съдържащ само буквени знаци, изписани според печатната норма – с такъв, който съдържа само буквени знаци, изписани според ръкописната норма;
- цифров текст – с буквен текст и др. п.
В тези случаи сравнителните материали не отговарят на качеството адекватност. За да стане възможно идентификационното изследване трябва да се осигури сравняването на еднородни образци, които са съпоставими по индивидуалните си характеристики и между тях може да се установи наличие или отсъствие на идентификационни съвкупности.
За да бъде качествен, почерковият сравнителен материал трябва да отговаря и на условието за непреднамереност при неговото изпълнение. Възможно е, когато се снемат образци от почерка на дадено лице, то да знае или да се досети, че е написало или подписало документ, уличаващ го в извършването на престъпление. В повечето от тези случаи пишещият се опитва да внесе изменения в начина на изписване на писмените знаци или подписи. По принцип, при ръкописните текстове, ако те са достатъчно големи по обем, не може да настъпи пълна качествена промяна и винаги остават проявления на автентичния почерк, но това пак затруднява изследването и внася съмнения в процеса на идентификация. При подписите е възможно с по-голяма концентрация полагащият да изпълни кратко съчетание от елементи, което е различно от неговия обичаен стереотип за подписване. Такъв сравнителен материал не притежава качествата съпоставимост и адекватност и не може да бъде използван за извършване на идентификация. Изходът от тези ситуации е да се търси възможност за работа със свободни сравнителни образци – ръкописни текстове и подписи, изпълнени преди времето на създаване на инкриминирания документ, когато се предполага, че изпълнителят не е имал умисъл за внасяне на изменения в почерка си.
Сравнителните образци могат да бъдат още условно свободни – изпълнени в документи, които са датирани след времето на създаване на инкриминираните документи, но не и нарочно за целите на експертизата. В тях изпълнителят също може да вложи стремеж за изопачаване, но ако те не са свързани пряко с разследването или съдебния процес, това е по-малко вероятно.
Третият вид сравнителен почерков материал, който би могъл да бъде представен и използван при идентификационното изследване, са експерименталните образци. Снемането им е процесуално действие, което е уредено в НПК и се извършва от разследващия орган или съда с нарочно съставен протокол, а при извънсъдебни поръчки това трябва да бъде доброволен акт. Практиката показва, че в много случаи лицето, от което се снемат сравнителните образци, влага изменения в почерка си и това може да се дължи не само на проявена умисъл, а и на породен от ситуацията емоционален стрес.